Поредица „Нотариална информатика“

Електронните системи са въведени в българския нотариат през 1998 г. За първи програмен продукт, обслужващ нотариусите, се счита „Нота регистър“ v.1 – 1998. Това полага основите на цифровизацията на нотариата у нас – постоянно надграждана и осъвременявана.

Електронните нотариални системи са въведени в нотариалните кантори за първи път през 1998 г. – 118 години след създаване на българския нотариат.

Единна информационна система „Единство – 2“

През 2009 г., Нотариалната камара създава ЕИС „Единство“, което начинание е свързано и с промени в

Поредица „Нотариална информатика“

Какво е електронен документ за нуждите на нотариуса

Традиционният документ притежава физическа вещественост – в буквално материално значение  – съществува без необходимост от посредничество на електричество, технически компоненти, системи, мрежи, конфигурации и множество програмни продукти – всички действащи в синхрон.

Електронният документ е зависим от технически средства и среда, за да бъде изобразен и овеществен (физически).  

При извършване на нотариалните процедури се използват и двете форми на документация.

Важно е да се подчертае изрично, че

Поредица „Нотариална информатика“

Интро текст

Около две хилядолетия, благодарение на традиционния носител на информация – хартията, (а по-рано – пергамент/кожи, папирус, минерали и др.), черпим информация за законодателствата, правата, задълженията, видовете сделки – изобщо за културата и отношенията в обществата преди нас.

Днес, достиженията на нашето съвремие позволяват да боравим и с допълнителни, изцяло нови видове носители на информация, която да се преобразува неколкократно в четим и употребяем от нас изходен продукт от данни (информация) – това са електронните ресурси – софтуер, хардуер, мрежи, протоколи за пренос, автентикация и системи за подсигуряване на преноса – с резултат файлове от данни, бази данни – различни електронни документи.   

Изображение: wikimedia.org – Св. Седмочисленици и Св. Йоан Кукузел. Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата „Св. Троица“, строена с ктиторството на Св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча.     

         Да си спомним, че всичко заобикалящо ни, освен сътвореното от Природата, е ръкотворно дело – създадено е от личности, използвали своята съзидателна енергия и оригинална мисъл. Нашата писменост е именно ръкотворна, създадена в българската земя от Свети Климент, преди повече от хиляда сто и тридесет лета.

Малко по-рано, неговите учители – апостолите Кирил и Методий, в рамките на делото си – в контекста на тогавашната политико-религиозна обстановка и международни отношения, създават глаголическата писменост.

Българската азбука на Климент, наречена още „Кирилица“, трайно прекъсва хегемонията на