(Заглавието е допълнено на 26.05.2022 г.)                    Изображение: wikimedia.org – Св. Седмочисленици и Св. Йоан Кукузел. Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата „Св. Троица“, строена с ктиторството на Св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча.                     Да си спомним, че всичко заобикалящо ни, освен сътвореното от Природата, е ръкотворно дело – създадено е от личности, използвали своята съзидателна енергия и оригинална мисъл. Нашата писменост е именно ръкотворна, създадена в българската земя от Свети Климент, преди повече от хиляда сто и тридесет лета. Малко по-рано, неговите учители – апостолите Кирил и Методий, в рамките на делото си – в контекста на тогавашната политико-религиозна обстановка и международни отношения, създават глаголическата писменост. Българската азбука на Климент, наречена още „Кирилица“ , трайно прекъсва хегемонията на латинска

  Поредица „Етажна собственост (Condominium)“   Ежедневно попадам на опорочени протоколи от проведени общи събрания на етажна собственост. Срещам неразбиране от страна на членовете на дадена етажна собственост – от нейните управителни органи, които произвеждат нестабилни протоколи на своите събрания. Този вид съсобственост върху общите части на сградите е масов и се свързва с правилното управление на общото имущество (оказващо въздействие върху индивидуалното), което съставлява огромен дял от сградния фонд. От значение е за отношенията и актовете на етажната собственост – да са годни и стабилни. Още от римски времена е записано, че законите са за всички граждани, т.е. трябва да се познават от всички, не само от юристите. Законът за управление на  етажната собственост   (ЗУЕС), в сила от 01.05.2009 г., е един от кратките закони на Република България и следва да бъде познаван поне от управителните органи на етажната собственост. Този закон се състои от около 60 члена и Допълни

           Законът за марките и географските означения (ЗМГО) урежда условията и реда за регистрация на марката, правата, произтичащи от нея, както и защитата на тези права (чл. 1 ЗМГО). Когато марката бъде регистрирана, се нарича търговска марка. * * (Употребата и защитата по съдебен ред на нерегистрирани търговски марки ( „TM“ ) , под които е известен даден продукт – с или без добавянето на знака „TM“ – също е възможно. Тази хипотеза не е цел на настоящата блог статия). Договорът за прехвърляне на права върху търговска марка може да бъде възмезден (срещу продажна цена) или безвъзмезден – дарение. Възможни са и други видове договори. Когато притежателят на абсолютното право (право върху търговската марка) е юридическо лице, икономическата логика предполага прехвърлянето да се осъществи срещу продажна цена. ЗМГО не предвижда нотариално удостоверяване на договора за прехвърляне на права върху търговска марка (за неговата валидност / за да произведе действие). Този договор попада в кате

    П равото на собственост върху моторни превозни средства (МПС) се прехвърля с договор за покупко-продажба, респективно – договор за дарение или замяна. Когато автомобилът е използван (употребяван) и е регистриран за движение в Република България, договорът трябва да бъде нотариално заверен . През 2021 година се навършиха 90 години от уреждане на нотариалното засвидетелстване ( нотариално удостоверяване или наричано още нотариална заверка ) на договорите за прехвърляне собствеността (покупко-продажба, дарение, замяна) върху моторни превозни средства. Ще направя опит да посоча защо тази разпоредба е така устойчива във времето и с какво е важна за гарантиране на обществените отношения в тази сфера на собствеността и икономиката, като записаното няма претенции да бъде изчерпателно. 90 години са традиция, а също и устойчивост Царство България Правилото за нотариално удостоверяване на договорите за прехвърляне на автомобили съществува у нас от 1931 г., от Царство България.

                     Всеки може да поиска от нотариус, да бъде заверен (засвидетелстван) частен документ, посредством нотариално удостоверяване на подпис, дата, съдържание. Законодателството предвижда кои договори задължително трябва да бъдат нотариално удостоверени. За тези договори, нотариалната заверка е задължителна, за да произведат действие; за други – е допълнително процедурно изискване, с цел подсигуряване на обществения интерес (примерно – вътрешен ред и сигурност); трети – могат да бъдат удостоверени при желание от страните по договора.   Всеки договор може да бъде нотариално заверен, дори законодателството изрично да не изисква това удостоверяване.       Едни от най-важните условия  заверката да се осъществи, са следните: договорът да не противоречи на Закона; договорът да не цели заобикаляне на законодателството; договорът да не противоречи на морала и да не накърнява добрите нрави; договорът да има възможен предмет; договорът да не предвижда форма от по-висока сте