Законът за марките и географските означения (ЗМГО) урежда условията и реда за регистрация на марката, правата, произтичащи от нея, както и защитата на тези права (чл. 1 ЗМГО). Когато марката бъде регистрирана, се нарича търговска марка. * * (Употребата и защитата по съдебен ред на нерегистрирани търговски марки ( „TM“ ) , под които е известен даден продукт – с или без добавянето на знака „TM“ – също е възможно. Тази хипотеза не е цел на настоящата блог статия). Договорът за прехвърляне на права върху търговска марка може да бъде възмезден (срещу продажна цена) или безвъзмезден – дарение. Възможни са и други видове договори. Когато притежателят на абсолютното право (право върху търговската марка) е юридическо лице, икономическата логика предполага прехвърлянето да се осъществи срещу продажна цена. ЗМГО не предвижда нотариално удостоверяване на договора за прехвърляне на права върху търговска марка (за неговата валидност / за да произведе действие). Този договор попада в кате
П равото на собственост върху моторни превозни средства (МПС) се прехвърля с договор за покупко-продажба, респективно – договор за дарение или замяна. Когато автомобилът е използван (употребяван) и е регистриран за движение в Република България, договорът трябва да бъде нотариално заверен . През 2021 година се навършиха 90 години от уреждане на нотариалното засвидетелстване ( нотариално удостоверяване или наричано още нотариална заверка ) на договорите за прехвърляне собствеността (покупко-продажба, дарение, замяна) върху моторни превозни средства. Ще направя опит да посоча защо тази разпоредба е така устойчива във времето и с какво е важна за гарантиране на обществените отношения в тази сфера на собствеността и икономиката, като записаното няма претенции да бъде изчерпателно. 90 години са традиция, а също и устойчивост Царство България Правилото за нотариално удостоверяване на договорите за прехвърляне на автомобили съществува у нас от 1931 г., от Царство България.