Законът за марките и географските означения (ЗМГО) урежда условията и реда за регистрация на марката, правата, произтичащи от нея, както и защитата на тези права (чл. 1 ЗМГО). Когато марката бъде регистрирана, се нарича търговска марка.*

*(Употребата и защитата по съдебен ред на нерегистрирани търговски марки („TM“), под които е известен даден продукт – с или без добавянето на знака „TM“ – също е възможно. Тази хипотеза не е цел на настоящата блог статия).

Договорът за прехвърляне на права върху търговска марка може да бъде възмезден (срещу продажна цена) или безвъзмезден – дарение. Възможни са и други видове договори. Когато притежателят на абсолютното право (право върху търговската марка) е юридическо лице, икономическата логика предполага прехвърлянето да се осъществи срещу продажна цена.

 Правото на собственост върху моторни превозни средства (МПС) се прехвърля с договор за покупко-продажба, респективно – договор за дарение или замяна.

Когато автомобилът е използван (употребяван) и е регистриран за движение в Република България, договорът трябва да бъде нотариално заверен.

През 2021 година се навършиха 90 години от уреждане на нотариалното засвидетелстване (нотариално удостоверяване или наричано още нотариална заверка) на договорите за прехвърляне собствеността (покупко-продажба, дарение, замяна) върху моторни превозни средства.

Ще направя опит да посоча защо тази разпоредба е така устойчива във времето и с какво е важна за гарантиране на обществените отношения в тази сфера на собствеността и икономиката, като записаното няма претенции да бъде изчерпателно.

90 години са традиция, а също и устойчивост

      Всеки може да поиска от нотариус, да бъде заверен (засвидетелстван) частен документ, посредством нотариално удостоверяване на подпис, дата, съдържание.

Законодателството предвижда кои договори задължително трябва да бъдат нотариално удостоверени. За тези договори, нотариалната заверка е задължителна, за да произведат действие; за други – е допълнително процедурно изискване, с цел подсигуряване на обществения интерес (примерно – вътрешен ред и сигурност); трети – могат да бъдат удостоверени при желание от страните по договора.  

Всеки договор може да бъде нотариално заверен, дори законодателството изрично да не изисква това удостоверяване.

      Едни от най-важните условия заверката да се осъществи, са следните:

       Съветът на нотариатите на Европейския съюз (CNUE) се състои от 22 постоянни държави-членки – национални нотариати и 4 членове-наблюдатели (държави, нечленуващи в ЕС); европейските нотариати членуват и в Международния съюз на нотариусите (UINL), състоящ се от 89 национални нотариати (плюс 2 регионални) от целия свят, действащи по европейски образец и тип нотариална система.   

Освен основните компетенции – по удостоверяване на факти, обстоятелства и сделки, – с които разполагат нотариусите в Европа, в някои от държавите, съответните нотариални общности са носители и на допълнителни нотариални компетенции (по национален признак). Тези допълнителни компетенции