Пропускане към основното съдържание
 

Договорът за прехвърляне на права върху търговска марка. Държавата като марка (бранд). Историята на България – разменна монета

нотариус Стоянов, Търговската марка


          Законът за марките и географските означения (ЗМГО) урежда условията и реда за регистрация на марката, правата, произтичащи от нея, както и защитата на тези права (чл. 1 ЗМГО). Когато марката бъде регистрирана, се нарича търговска марка.*

*(Употребата и защитата по съдебен ред на нерегистрирани търговски марки („TM“), под които е известен даден продукт – с или без добавянето на знака „TM“ – също е възможно. Тази хипотеза не е цел на настоящата блог статия).

Договорът за прехвърляне на права върху търговска марка може да бъде възмезден (срещу продажна цена) или безвъзмезден – дарение. Възможни са и други видове договори. Когато притежателят на абсолютното право (право върху търговската марка) е юридическо лице, икономическата логика предполага прехвърлянето да се осъществи срещу продажна цена.

ЗМГО не предвижда нотариално удостоверяване на договора за прехвърляне на права върху търговска марка (за неговата валидност / за да произведе действие). Този договор попада в категорията договори, за които страните сами могат да изберат да представят договора за нотариално засвидетелстване, поради някои свои съображения, фактически отношения или фактическа сложност; за да му се придаде достоверна дата и официалност или с цел отделяне на права или отграничаване от предстоящи сделки и процедури по Търговския закон.  

За валидността на договора е достатъчна писмена форма, която се явява и форма за доказване – при спор между страните.

По отношение на третите лица (в т.ч. публичните учреждения / органи) – прехвърлянето има действие по отношение на тях от датата на вписването му в Държавния регистър на търговските марки при Патентното ведомство на Република България, – съгласно чл. 23, ал. 5 ЗМГО. От този момент е и противопоставимо на трети лица.

Договорът за прехвърляне може да бъде сключен винаги след регистрация на търговската марка. Преди този момент, сделка също е възможна – тук биха се прехвърлили правата върху заявката за регистрация.

Претенции и опозиции срещу употребата на търговска марка и срещу носителя на правата, са възможни от момента на нейното заявяване за регистрация.   

 Търговската марка като част от бранд

 От корпоративна и маркетингова гледна точка, търговската марка, освен абсолютно и защитено право – актив за организацията – единствена или част от портфолио от индивидуални марки или свързани марки, – се явява и основен индивидуализиращ белег, благодарение на който потребителите ще изберат именно предлаганите под дадена марка стоки или услуги.  

Марката, наричана още бранд, се свързва с продукт, услуга, компания или семейство от компании. Марката е от решаващо значение за позициониране на продукта, услугата, компанията на пазара, а преди това – нейното разпознаване и предпочитане от потребителите – разграничаване от останалите продукти, услуги или компании.

Желана хипотеза от притежателя на правата над дадена марка са правилната ѝ употреба (експлоатация), нейното позициониране на пазара и заемане на дял от даден пазар;  нейното капитализиране – и евентуална бъдеща продажба за финансово състояние.

            В свят, базиран на предпочитания и постоянен обмен, марката (брандът) и търговската марка, се явяват много важни и основополагащи елементи от икономическите, ежедневни и търговски отношения в обществото, вече – глобално.  

Държавата като бранд (марка), която не следва да се прехвърля и обезценява

 Днес съществуват корпорации с активи и капитали по-големи, от тези на много държави. Борбата за надмощие на корпорации и групови корпоративни интереси над обществените и държавни интереси, често се материализира дори в международни (търговски) споразумения.

Независимостта през 20 и 21 век на дадена държава придобива нов смисъл и значение – независимост от чужда държава или независимост от корпоративни интереси и пряко вмешателство в делата на обществото. Но настоящата тема е марката.

Както тези корпорации често се индивидуализират със своя бранд, марката също е от особено значения за всяка държава, за да може последната да извлече максимални ползи за себе си – т.е. за своите членове акционери –  обществото, – нейните граждани.

Примери за държави-марки (брандове) са тези, които най-добре са експлоатирали тази корпоративна стратегия: Италия, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Франция и други. Представете си държавата, нейния флаг или символи, изобразени върху предмети с добавена стойност; автомобили, реклами, клипове…; стандартите, стоките и услугите; вкусовете, ароматите, които се асоциират с този бранд – култура, изкуство, в т.ч. дизайн; техника, наука, туризъм; история. Да, История! …

Други държави като Турция, Азербайджан, Хърватска, Гърция, Китай и други, догонват първенците, като полагат насочени усилия за място в съзнанието на международните потребители, но не само. Важно е позиционирането на марката (държавата) да бъде в по-челните престижни места, в представите на хората, дори и асоциациите с нея.

Споменах вече историята.

Историята на една държава (бранд) е част от цялостния набор елементи, поради които потребител би избрал една марка пред друга (държава). Но в какво примерно се състои този избор. Това би могло да бъде избор на място за живеене и правене на бизнес – място за заплащане на данъци; придобиване на имущество; посещение в качеството на турист; потребяване на услуги в сферата на здравеопазването и образованието; потребяване на дизайн, идеи, политики; потребяване и търгуване със суровини, стоки и услуги, свързани с държавата – от всяка точка на света; или изобщо споделяне на традиции и всякакви други идеи.

Историята във всеки един смисъл, винаги е част от всичко гореизброено. Най-много важи за историята на една държава.

 Историята на България като разменна монета

 Защо България може би не е бранд сред първите 10 в света, където би трябвало да бъде. Защо темата историята като бранд не се експлоатира в полза на българското общество, достатъчно много. От известно време се анонсира, че може да настъпи ситуация на отказ от права върху съществени части от историята ни…

Какво губи българският бранд (от тук, по причинно-следствени връзки, става въпрос за загуба на капитали и пропуснати ползи) при доброволно отказване от собствените си вековни права и истини, също и чрез признаване неистински, подправени претенции на чужд правен субект, или отказ от своята опозиция.

Елементите, характеризиращи българския бранд не са безброй много. Като оставим настрана природните дадености, обичаите и традициите на обществото, остава неговата колективна памет и история.

Историята действа винаги двупосочно.

Историята се отнася към миналото, но именно това минало предпоставя бъдещето на обществото, до степен – повлияваща националната му сигурност и мира.

Примери за бранд елемент от историята на България са българската писменост, култура, език и религия. Тези български елементи са основополагащи за формирането и развитието на огромни държави, които няма да назовавам. В съвременния свят всичко е от значение. Промяната на едно обстоятелство, ако не днес, то поне утре, би довело до непредвидени, почти винаги отрицателни последици.

Свойства на историята са да бъде добре забравяна, присвоявана, фалшифицирана. Но дори и открадната, ако бъде добре менажирана и маркетирана, би довела до финансови приходи и други ползи от бранда за своя нов приобретател.

Подобна ситуация, би довела до състояние на конкуренция на права и интереси, загуба на пазари, влияния и други отрицателни последици.

Изобщо не коментираме геополитическите последици и претенции, които не можем да прогнозираме към днешния ден и съвременните конфигурации.

Ако историята за някои е история в учебниците, бих отбелязал отново, че историята има свойството да се монетаризира и струва много повече, от бъдещи бизнес отношения с всеки субект Х.

Ако историята не е пълна, ако е дадена даром на друг субект, откъсваме част от своя лик и го предоставяме другиму, за да може този друг, да придобие идентичност, (около която да се реализира субект), която да използва незнайно как и в даден момент, да предяви някакви други претенции или да я противопостави по неизвестен начин, в своя користна полза. Подобен жесток пример за последици, именно от такива вековни взаимоотношения наблюдаваме днес – на север от България, по земи, които някога са се наричали също България.

Историята е бранд (актив) с висока стойност, – за тези които разбират от корпоративен език и финанси.

Около историята се движи цялото идейно съдържание и обществено осъществяване и представлява известна материална и духовна ценност. Това свързва историята с обществения и културен живот и ѝ/им придава обществен смисъл и човешко значение. Поставя ясни, сигурни и здрави основи за изграждане на бъдещето, защитавайки основателно своята идентичност и територии. (Цитатът (адаптиран) е от труд на проф. В. Ганев, – за правото (1930 г.))

Историята като публична собственост и благо не е за продан, нито за подаряване на някой народ (чужд правен субект) – общност от конкурентни инвеститори-акционери, които никой не знае как ще се разпоредят с анонимните си акции, през утрешния ден.

Популярни публикации

Провеждане на Общо събрание. Протокол

  Поредица „Етажна собственост (Condominium)“   Ежедневно попадам на опорочени протоколи от проведени общи събрания на етажна собственост. Срещам неразбиране от страна на членовете на дадена етажна собственост – от нейните управителни органи, които произвеждат нестабилни протоколи на своите събрания. Този вид съсобственост върху общите части на сградите е масов и се свързва с правилното управление на общото имущество (оказващо въздействие върху индивидуалното), което съставлява огромен дял от сградния фонд. От значение е за отношенията и актовете на етажната собственост – да са годни и стабилни. Още от римски времена е записано, че законите са за всички граждани, т.е. трябва да се познават от всички, не само от юристите. Законът за управление на  етажната собственост   (ЗУЕС), в сила от 01.05.2009 г., е един от кратките закони на Република България и следва да бъде познаван поне от управителните органи на етажната собственост. Този закон се състои от около 60 члена и Допълни

Кои договори се засвидетелстват нотариално

                     Всеки може да поиска от нотариус, да бъде заверен (засвидетелстван) частен документ, посредством нотариално удостоверяване на подпис, дата, съдържание. Законодателството предвижда кои договори задължително трябва да бъдат нотариално удостоверени. За тези договори, нотариалната заверка е задължителна, за да произведат действие; за други – е допълнително процедурно изискване, с цел подсигуряване на обществения интерес (примерно – вътрешен ред и сигурност); трети – могат да бъдат удостоверени при желание от страните по договора.   Всеки договор може да бъде нотариално заверен, дори законодателството изрично да не изисква това удостоверяване.       Едни от най-важните условия  заверката да се осъществи, са следните: договорът да не противоречи на Закона; договорът да не цели заобикаляне на законодателството; договорът да не противоречи на морала и да не накърнява добрите нрави; договорът да има възможен предмет; договорът да не предвижда форма от по-висока сте

ААР – автентичен автомобилен регистър

     ААР (или а втентичен автомобилен регистър ) е правно-техническо название, което е свързано с данни, информация, връзки, процедури и действия във времето (годините), които са извършени и приключени с участието на публичен нотариален орган; са трайно натрупвани в масиви данни – централни и нотариални; касаят достоверна информация, свързана със собствеността на ПС и обстоятелствата, до която се отнасят.        Днес автентичен се разглежда двояко – първо – автентичен, в смисъла на истинен, проверен, достоверен, основан на първоизточници . Второ значение – издаден или удостоверен от правосъден публичен орган. А защо не „автентичен“ по смисъла на европейското законодателство – автентичен акт . ААР се изгражда и води с участието и усилията на два органа      Охранителното, административнорегистърно производство започва при публичния орган – нотариус, с извършването на нотариалните действия и нотариалната заверка на договора, при прехвърляне на вещното право на собственост върху прево

Едно ново начинание – блог пост Първи

       Символиката на датата 02.02.2022 г., – според разгадаващите числата, е равна на Едно. Единицата символизира новото начало, единството, изправения човек. Но доколко единицата, т.е. вертикалността на изправения индивид е белег за разума, който се предполага ние всички да притежаваме.           Във време на турбулентност от всякакво естество, обществото е подложено на не едно изпитание. Този пореден, един блог, би могъл да бъде евентуално полезен за изясняване на някои теми, които касаят материята на битието ни. Едно ново начало за изява по теми, касаещи една стара, прецизна професия, отнасяща се към материалното – професията на нотариуса.          

Колко време отнема сделката с превозно средство

    Вложеното време в прехвърляне на МПС (в нотариални действия ), Ви предоставя сигурност и спокойствие, – че продавачът, респективно купувачът на превозното средство, няма да бъдат замесени в проблеми като – запори; претенции от съпруг или съсобственик; изземване на вещта от данъчните органи; използване на вещта за криминални дейности като трафик на мигранти и наркотици; извършване на престъпления с автомобила; получаване на глоби...  – казуси от живота, – в случай, че не разполагате с  официален, публичен и достоверен акт – нотариален договор за продажбата . Тъй като времето е ценен ресурс, следва приблизително остойностяване в минути и часове.     При нотариуса: 25 – 50 мин. (средно време 45 мин., при нормална натовареност) – включва обработка на документите, набавяне на доказателства, справки и проверки; изготвяне проект на договора и нотариално засвидетелстване (заверка), съгласно приложимите нормативни актове – (приложимо законодателство за услугата – общо 15 нормативни акт

90 години автентичен автомобилен регистър в България

    П равото на собственост върху моторни превозни средства (МПС) се прехвърля с договор за покупко-продажба, респективно – договор за дарение или замяна. Когато автомобилът е използван (употребяван) и е регистриран за движение в Република България, договорът трябва да бъде нотариално заверен . През 2021 година се навършиха 90 години от уреждане на нотариалното засвидетелстване ( нотариално удостоверяване или наричано още нотариална заверка ) на договорите за прехвърляне собствеността (покупко-продажба, дарение, замяна) върху моторни превозни средства. Ще направя опит да посоча защо тази разпоредба е така устойчива във времето и с какво е важна за гарантиране на обществените отношения в тази сфера на собствеността и икономиката, като записаното няма претенции да бъде изчерпателно. 90 години са традиция, а също и устойчивост Царство България Правилото за нотариално удостоверяване на договорите за прехвърляне на автомобили съществува у нас от 1931 г., от Царство България.

Архивно-документно културно наследство и правилни инвестиционни политики в миналото ни. Честит 24 май – ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!

(Заглавието е допълнено на 26.05.2022 г.)                    Изображение: wikimedia.org – Св. Седмочисленици и Св. Йоан Кукузел. Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата „Св. Троица“, строена с ктиторството на Св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча.                     Да си спомним, че всичко заобикалящо ни, освен сътвореното от Природата, е ръкотворно дело – създадено е от личности, използвали своята съзидателна енергия и оригинална мисъл. Нашата писменост е именно ръкотворна, създадена в българската земя от Свети Климент, преди повече от хиляда сто и тридесет лета. Малко по-рано, неговите учители – апостолите Кирил и Методий, в рамките на делото си – в контекста на тогавашната политико-религиозна обстановка и международни отношения, създават глаголическата писменост. Българската азбука на Климент, наречена още „Кирилица“ , трайно прекъсва хегемонията на латинска

8 избрани национални нотариални процедури в Европа

Съветът на нотариатите на Европейския съюз (CNUE) се състои от 22 постоянни държави-членки – национални нотариати и 4 членове-наблюдатели (държави, нечленуващи в ЕС); европейските нотариати членуват и в Международния съюз на нотариусите (UINL), състоящ се от 89 национални нотариати (плюс 2 регионални) от целия свят, действащи по европейски образец и тип нотариална система.     Освен основните компетенции – по удостоверяване на факти, обстоятелства и сделки, – с които разполагат нотариусите в Европа, в някои от държавите, съответните нотариални общности са носители и на допълнителни нотариални компетенции (по национален признак). Тези допълнителни компетенции и особености, при различните национални нотариати, са обусловени от съответните правни традиции, правни обичаи, държавни особености, история, отношения в обществото и съответната действаща система от правни норми. Следват някои от тези специфични, национални компетенции – принципати.   Австрия Като съдебен комисар, австри