П равото на собственост върху моторни превозни средства (МПС) се прехвърля с договор за покупко-продажба, респективно – договор за дарение или замяна. Когато автомобилът е използван (употребяван) и е регистриран за движение в Република България, договорът трябва да бъде нотариално заверен . През 2021 година се навършиха 90 години от уреждане на нотариалното засвидетелстване ( нотариално удостоверяване или наричано още нотариална заверка ) на договорите за прехвърляне собствеността (покупко-продажба, дарение, замяна) върху моторни превозни средства. Ще направя опит да посоча защо тази разпоредба е така устойчива във времето и с какво е важна за гарантиране на обществените отношения в тази сфера на собствеността и икономиката, като записаното няма претенции да бъде изчерпателно. 90 години са традиция, а също и устойчивост Царство България Правилото за нотариално удостоверяване на договорите за прехвърляне на автомобили съществува у нас от 1931 г., от Царство България.

                     Всеки може да поиска от нотариус, да бъде заверен (засвидетелстван) частен документ, посредством нотариално удостоверяване на подпис, дата, съдържание. Законодателството предвижда кои договори задължително трябва да бъдат нотариално удостоверени. За тези договори, нотариалната заверка е задължителна, за да произведат действие; за други – е допълнително процедурно изискване, с цел подсигуряване на обществения интерес (примерно – вътрешен ред и сигурност); трети – могат да бъдат удостоверени при желание от страните по договора.   Всеки договор може да бъде нотариално заверен, дори законодателството изрично да не изисква това удостоверяване.       Едни от най-важните условия  заверката да се осъществи, са следните: договорът да не противоречи на Закона; договорът да не цели заобикаляне на законодателството; договорът да не противоречи на морала и да не накърнява добрите нрави; договорът да има възможен предмет; договорът да не предвижда форма от по-висока сте

Съветът на нотариатите на Европейския съюз (CNUE) се състои от 22 постоянни държави-членки – национални нотариати и 4 членове-наблюдатели (държави, нечленуващи в ЕС); европейските нотариати членуват и в Международния съюз на нотариусите (UINL), състоящ се от 89 национални нотариати (плюс 2 регионални) от целия свят, действащи по европейски образец и тип нотариална система.     Освен основните компетенции – по удостоверяване на факти, обстоятелства и сделки, – с които разполагат нотариусите в Европа, в някои от държавите, съответните нотариални общности са носители и на допълнителни нотариални компетенции (по национален признак). Тези допълнителни компетенции и особености, при различните национални нотариати, са обусловени от съответните правни традиции, правни обичаи, държавни особености, история, отношения в обществото и съответната действаща система от правни норми. Следват някои от тези специфични, национални компетенции – принципати.   Австрия Като съдебен комисар, австри